Общината > ИсторияПринтирай

История на Сапарева баня

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея" означавало „гореща вода". Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.

При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.
Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия.

Османски период Още в началото на османското господство Германея, някогашният главен град на Средиземноморска Дакия, а през 1153 г. познат като "Великолепен град", е превърнат в най-обикновено село от ориенталски тип. Подобно на византийците, около топлите минерални извори и студената вода се настаняват завоевателите. Местното население е изтласкано в безводния дол, където е сегашното Сапарево, което може би тогава получава името Българино. Районът е превърнат в селскостопански с направление овцевъдство, което обслужва нуждите на турската армия и градското турско население. За това говорят и сведенията в Джелепкешанския тефтер (дефтер) от 1576 г., в който кадията на Пазарджик Джафер сочи над двадесет души джелепкешани (овцевъди) от селото с име Чипарова (Сапарево). През първата половина на ХVІІ век Хаджи калфа говори за село Сярово. Несъмнено това име идва от серните минерални извори.

По-конкретни са сведенията за селището от пътеписите на Евлия Челеби през 1662 г., когато той преминава през тези места от Дупница за Самоковско. В сведенията на Евлия Челеби то носи името Сипарова и е "Нахия с 300 къщи на мюсюлмани и християни." Демографските промени в района, с притока на нови заселници, водят до нов икономически и политически подем. За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, а през 1864 г. и първото мелиоративно съоръжение в България - Сапаревската вада, дълга 14 км., чрез която се прехвърлят част от водите на река Черни Искър към Сапарево и Сапаревското поле. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле - Света Богородица. До учредяването на княжество България Сапарево и Баня са се водили като едно село, а след това Баня е преименувано в село Горна баня. До 1943 година името на селото е Горна баня.

Със заповед № 168 на МС от 22 януари 1943 г. селото е преименувано в Сапарева баня. С Указ на МС № 317 от 13.12.1955 г. село Гюргево се присъединява към Сапарева баня. Интерес представлява старото име на Гюргево - село Мацакурово, което срещаме още в Джелепкешанския дефтер (тефтер) от 1576 г.: "Богдан Ерин от махала Мацакур". Има различни тълкувания за значението на името. Най-достоверното според нас е това на проф. Йордан Заимов, към когото се обърнахме. Името означава наводнявано място, като в основата стои изчезналата старобългарска дума мацок, която означава мочур, наводнявано място от дъжд или от топене на снегове. Преименуването на селището от Мацакурово на Гюргево - на името на черквата на селото "Св. Георги", става с Указ № 38 на народното събрание от 31.01.1894 г. С Указ № 2932 от 27 септември 1983 г. на ДС, се създава Сапаревобанска селищна система.