КултураПринтирай

Разказ за 7-те рилски езера от дъновистите

На път за 7-те рилски езера, спираме да пийнем глътка студена вода от "дъновистката чешма" малко над "Хижното езеро". Заглеждаме се в странните рисунки на земята и на един странен камък до чешмата и докато се чудим какво точно означават до нас се приближава приятен човек (на видима възраст около 55-60 години, но в последствие разбираме, че е йога и проповядва Дъновизма, и е на възраст 82 години).

Забелязвайки интереса ни към рисунките започва да разказва, че това са фазите на развитие на земята, показва ни в коя фаза е тя в този век и коя е последната, която ще отвори "Вратите към края на света", сочейки към едни огромни очертания на една грамадна скала. Увлечени от неговите тайнствени и интересни разкази тръгваме заедно към следващите езера и почти навсякаде той ни показва загадъчни рисунки върху скалите, изобразяващи лъв, хора, врати и др. Те са образувани под влияние на влагата и ветровете, различават се доста трудно, но вглеждайки се внимателно се виждат ясно. Преди езерото "Бъбрека" нашият водач сочи към огромна скала, намираща се в посока към езерото "Сълзата", на която са "изобразени" мъж и жена в огромни размери. Сядаме за кратка почивка и човека започва да ни разказва легедата за тях и за образуването на 7-те рилски езера.

Преди много хиляди години, когато Земята още не познавала съвременния човек, по тези места на Рила живеели мъж и жена великани. Те безумно се обичали и боготворяли красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя ниската трева, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко същество, птица или гадинка, а на любовта им се радвали всички стихии и целия свят.

Един ден зли сили преминали покрай дома им. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие и решили да унищожат всичко, и да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Сташни земетресения започали да тресат земята...

Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревка, поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Тяхната злоба и жестокост обаче, нараствали с всяка секунда и били решени да свършат делото си докрай.

В една тежка битка, младият великан паднал убит. Доволни от постижението си злите стихии си тръгали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите и бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях... образува ли се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Към мъката на младата великанка били съпричастни всички... гадинки, и слънцето и земята.

Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Затова от земята на Рила постоянно извират потоци... А скърбящата жена... ... не се знае каде е... казват, че до ден днешен броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо и често помрачава слънцето с гъсти мъгли... Често покривала тялото на обичния си съпруг с бяло покривало... Положила го на място огряно от слънцето, така, че всеки да го вижда. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината... Кръстили го "спящият великан", защото природата вярвала, че един ден той ще се събуди отново.

Легендата разказва, че ако погледем от много високо можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото "Окото"

Кратката ни почивка се бе оказала, доста дълга, отдавна минаваше обяд, а ние бяхме така натъжени и замислени над историята, че преминахме останалия път в пълно мълчание. Нашият водач не продължи с нас. Сбогувахме се по живо по здраво си пожелахме взаимно великанката да не затъжи отново и да не помрачи хубавия ни ден с мъгла.