Туризъм > ЕкотуризъмПринтирай

Квартал Гюргево - Манастир Св.Стефан- Ръжана

След моста на река Джерман тръгвъме на юг по крайречната улица. Пристигналите в кв. Гюргево с автобус от единствената автоспирка тръгват на юг по улицата, която в горния си край се съединява с крайречната улица.
Някога, пък и сега, Гюргево държеше първо място по броя на водениците в Горно поле, които използваха водната сила на река Джерман.

След последните къщи на квартала пред нас се изпречва дългата баражна стена, чието строителство се наложи след големия порой през 1957 г.

Недалеч от баражната стена се вижда бялата сграда на ВЕЦ "Джерман" която бе официално открита на 18.12.2010г. от министър Т.Трайков , френския посланник и Ангел Семерджиев.
Финансирането на новия ВЕЦ бе осигурено от френска енергиина компания.Новата ВЕЦ ще дава 10500 мегавата годишно.

Зад баража пейзажът е почти лунен. Цялото уширение на долината тук, на няколко стотин метра нагоре до местността "Св. Петър" и ждрелото Градището е запълнено с наносна изветрителна скална маса, която денудацията е свалила от високите места при порои.
До Кримската война и няколко години след това долината на Джерман тук е била покрита с тучни ливади, а край реката се извисявали високи полски ели. Когато и в Сапарева баня били докарани 17 черкезки семейства и ги пуснали да си изберат место за къщи, те се спрели на това приказно място. За късо време обаче черкезите обезлесили гората около реката и открили пътя на ерозията. При един силен порой къщите им били отнесени, за да остане само името Черкезки къщи.

Над баража от източната страна на долината пътеката ни се отклонява наляво между два пчелина и през боровата гора по пътеката, маркирана с бяла - синя-бяла лента, излизаме на седловината на рида Джуганица. Друга пътека, малко по-нагоре от първата, е по-къса, но и по-стръмна. Джуганица или Доганица на турски означава място за ловни соколи.

Поели по билото на Джуганица за манастирчето, трябва да държим ясно очертаната пътека вдясно.
Третият път за към манастира "Св. Стефан", за който веднъж казахме, е този откъм бензиностанцията и хлебозавода. По този път откъм северната част на Джуганица се излиза по камионния път, който ни извежда край самия манастир.

Излезли на билото на Джуганица, на отсрещния Сапаревски рид ще видим местността "Среброто". За нея има предание, че на това място е имало камбанария с три големи камбани, които са се чували из цяло Горно поле. През робските години те поддържали българския дух.

Малко под местността "Среброто" е историческото место Ружина скала, а пред самия манастир пък - "Видина дупка". Свързани са с легенди за жертвоготовността на българката.
По хубавата пътека, преди да излезем на продълговатата тераса, на която се намира манастирчето, на няколко метра под него е Аязмото. То е извор, върху който има параклис "Св. Стилиян Пафлагонски".

По предание в манастнирчето са служели до 30 монаси. То е било опожарявано на три пъти от друговерците, защото подготвяло българите твърдо да се съпротивляват срещу асимилаторските домогвания на поробителите.
За това манастирче, казва Асен Меджидиев, се съобщава в турски съдебен акт от 26. юни 1750 г., наричано Световица или Стоица. В същия е отбелязано, че "когато страната ни е била завладяна от турците, нашият мнастир е служел за черковно-религиозен дом". Следователно е сществувал от преди турското поробване.
Манастирчето е възстановено през 1924 г. от дядо поп Теодоси Младжов от кв. Гюргево. В сведенията на ОИМ - Кюстендил за възобновители на манастира се сочат и семейство от Дупница, които се грижат за паметта на загиналия си през Първата световна война син.

Освен център на хайдутството в тази част на Рила, манастирчето е било и център на книжовна дейност през робските години. За това ни говори и името на местността Дяк над Обесен камик, където в някогашната черква "Св. Дух" дяци преписвали стари черковни книги.

Тук, под сянката на орехово дърво, е гробът на Йордан Христов Фурнаджийски, автор на трагедията "Борил" и драмата "Македонски борци", станал жертва на завистта и на клеветата.
По инициатива на свещеник Димитър /Димчо/ Недялков и с активната помощ на дарителите и труда на миряните не само от кв. Гюргево бе основно преустроена старата черковна сграда, а от 2000 година започна строителството и на хотелската част, която вече е готова.

Сега манастирът "Св. Стефан" е постоянно действащ комплекс от църква, жилищна сграда /хотел/ и аязмен параклис "Св. Стилиян Пафлагонски".Интересното разположение на манастирчето, аязмото под самата речна тераса с вода, която лекува очебол, красивата, целогодишно огряна от слънцето местност, правят манастира един от най-привлекателните туристически обекти.

 

Подробно описание на маршрута и снимков материал.