Общината > Населени местаПринтирай

Село Сапарево

Население 1319
Площ 54,046 km²
Надм. височина 730 m
Пощ. код 2645
Тел. код 0707

На три километра на изток от площада на Сапарева баня е село Сапарево. То е и крайната спирка на автобусната
линия Дупница - Сапарево. Край Сапарево преминават и автобусите за София през Ярема и за Самоков, Боровец и Пловдив. Наред с Крайници, Сапарево е най-голямото село в бившия Кюстендилски окръг. Крайната автобусна спирка е на обширния площад пред кметството. Преди да посетим туристическите обекти в селото нека да се спрем съвсем накратко на миналото на това селище.

В ръкописа на дядо Спас Вуков "Сапарево през близката и далечна древност", в раздела "Първите заселници",
се предполага, че заселилите се тук са част от жителите на древна Германия, избягали при нападенията на
хуни и кръстоносци. Разстоянието във времето между нападенията на хуните и кръстоносците е почти седем века.

Ако приемем, че първите заселници са прогонените от хуните и други племена през V и VІ век, то на това място
са живели хора от преди идването на нашите прадеди - славяните. За това говорят и откритите при случайни изкопни работи хоросанови зидове, делви и най-вече подова мозайка, несъмнено от римско и византийско време, в долния край на селото. Подобно и на съседната Сапарева баня, древните жители тук са се заселвали в по-слънчевите части, а не в сянката на планината.

За късно-античния период на селото, интересно би било да се изследва споменатата подова мозайка в долния
край на някогашното село, недалеч от шосето за Самоков. Това разкритие е премълчано, както е ставало и на
други места, за да не се ощети стопанинът на имота, ако се предприемат разкопки.

В центъра на селото, сега в коритото на реката, зад здравната служба, при порой се разкриват глинени делви.
Интересно е да се знае и това, че при изкопните работи за нова къща в парцела на Никола Иванов Грахльов край
самия център, е било разкрито огнище с подница за печене на хляб. Това ни навежда на мисълта за бедствие от порой.

Каква е била съдбата на първите заселници тук, несъмнено траки, по-късно романизовани, не ни е известно.
Без съмнение на тяхно място идват нашите прадеди славяните. Може да се предположи, че на втория етап от
развитието си, вече в пределите на славянобългарската държава и със славянско население, селището се е
намирало на мястото сегашния център.

Логично е да се мисли, че след падането ни под византийско робство през 1018 г. ромеите прогонват българското
население от Германия, за да се настанят те край топлите минерални води. Вероятно една част от прогоненото
население се е заселило в тази част на котловината и селото е получило името Българино (село на българите).

В Шишмановата грамота от 1378 г. се споменава за село Българино (село Блъгарино) на река Германщица (Джерман). Асен Меджидиев казваше, че старите сапаревци помнели преданието, че някога се е казвало село Балгарино.

Ценен паметник от Второто българско царство е черквата "Свети Никола".

И така стигаме до следващия драматичен момент от съдбините не само на Сапарево, но и на цяла България -
османското поробване. Драматизмът на българското население тук е още по-ужасяващ от това, че тук се
разиграва едно от най-големите сражения между нашествениците и българските защитници, за което споменахме
накратко в историческата част. Новите завоеватели, както и тези преди тях, прогонват българското население
от мястото около топлите минерални води. Несъмнено и този път част от прогоненото население на Германия е
намерило приют във вече съществуващото село тук, което през османското владичество носи имената Сипарова,
Сярово и Сапарево, свързани със серните минерални извори наблизо. През половин хилядолетното османско робство, подобно на останалото българско население, и това на Сапарево, за да се съхрани от унищожение се изтегля навътре в долината на безименната река, на мястото, което и сега носи името Селище.

След ръкописа на дядо Спас Вуков неговото дело продължи Борис Цинцарски, но ранната му смърт прекъсна това
родолюбиво начинание. Нека бъдещите изследователи на миналото на Сапарево да потърсят неговите изследвания.
За сега може да се каже само това, че все още недостатъчно оценяваме голямото възрожденско дело на Сапарево
и неговото влияние за околните селища.

 

Видео- автор Димитър Димитров

 

Фейсбук страница-https://www.facebook.com/groups/124863850902110/?fref=ts

Прикачени файлове

Сапарево (486.07 KB)