Култура > Църкви и манастириПринтирай
Църква Св. Богородица, Сапарево
публикувано: 15.12.2015
Пристигнали в Сапарево, вниманието ни грабва черквата Света Богородица, построена на възвишение,
с камбанария и часовник. Огрявана от слънцето от югозапад, черквата се вижда от всички места на Горно поле.
Още в началото на XIX век започва икономическото съживяване на Сапарево. "За първи път в покрайнината",
пише Асен Меджидиев, "се прибягва до еснафска взаимоспомагателна каса в Сапарево."
По-многобройното българско население в Сапарево е с по-големи традиции в съвместните си мероприятия и
през 1864 г., успоредно с прокопаването на Сапаревската вада, строи и най-внушителната черква в Дупнишко и Самоковско.
След построяването на Рилския манастир "самата манастирска черква била изобщо най-големият християнски храм,
издигнат в подвластните на турците християнски земи" и възрожденските ни градове и села я вземат за модел на бъдещите си черкви. Черквата "Св. Богородица" в Сапарево е значителна по размери и много добре изографисана. Представлява умален вид на църквата в Рилския манастир.
В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майсторът-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. Строена е в периода 1861-1864 г. На мястото й в началото на 19 век имало само един каменен кръст, което подсказва, че там се е намирало старо оброчище.
От свещеника на селото, пък и от всеки сапаревец ще научим, че на дяда Алекси Грахльов му се "приказало"
на сън да построи нова черква в собствения си двор, в който имало параклисче. Най-напред това той споделил
със своята съпруга, но когато му се "приказало" и мястото на имането - един котел жълтици край тракийската
могила (Търнава) в полето, с което да я построи, дядо Алекси огласил своето решение. Започнало и самото строителство.
От ръка на ръка се подавали камъни, тухли и другия строителен материал, носен от големи разстояния.
До 2005г. в комплекс с черквата бе и сградата на старото училище.Същото бе развалено,за да не се самосрути.
И тази светиня ,която е била върху основите на още по-старо училище подобно на черквата"Св.Никола" чака нашата помощ.
В най-близко време тя бъде възстановена и превърната в музей на образованието в Сапаревобански район.
До 1864г.,когато е построена черквата "Св.Богородица" в Сапарево,населението на това село се е черкувало
в черквата "Св.Никола".
Мнозина и сега питат как е издаден ферман за построяване на такава вношителна по размер и височина черква.
След Кримската война е подписан мирният договор в Париж през 1865г.Портата издава реформен акт под името
Хатихуманюн,който позволява на българите да се борят за независима църква.Така издаването на ферман(разрешително) за строеж вечене е било толкова трудно . Големинатана черквата е зависела от икономическата мощ на селото, а тук, както знаем и от имането, което Алекси Грахльов е намерил и вложил в построяване на черквата, хората са сравнително имотни.
Пред входа на черквата от ляво на стълбите е и паметникът на загиналите от селото през войните за
обединението на България (1912-1918 г.) "Преди да отслужим панахида на починалите и погребаните в
гробището на селото", казва дядо поп Пейчов, "най-напред отслужваме панахида на загиналите във войните."
В малък етнографски кът в черквата се пази и котелът, в който е било имането.