Култура > Църкви и манастириПринтирай
Църквата Св. Архангел Михаил, Сапарево
публикувано: 15.12.2015
От площада в Сапарево, където е и паметника на Хаджи Иван и Петре Пугьов, се отправяме към манастирчето Свети Архангел, което се намира на 1,5 км. се отправяме в югоизточна посока покрай речната улица и след около 800 метра след последните къщи в дола стигаме до манастирчето Св. Архангел.
Мястото на манастирчето и някогашния голям манастир при водослива на рекичките Лева и Десна е приказно, а по пътеката между тези две рекички се излива на Хайдушкуто кладенче и Балканското вододелно било врайона на Лъкатишна Рила.
Грижливо пазена от родолюбиви българи, но чакаща помощ, за да напомня на поколенията българи за трагичната съдба на нашите прадеди още в първите пристъпи на османските завоеватели, е този духовен крепител.
Черквицата в сегашния й вид е на мястото на южната част на някогашния голям манастир тук.
До 1977 г., когато бе основно ремонтирана, малката черквица е възстановява и през 1895 г. Само две от стените й са стари - амвонната (източната) и южната. По-голямата част от стенописите вътре също са от края на миналия век, може би и по-късно, но личат и стари стенописи. С цел да направи добро, някой богомолец взел, че варосал стенописите, като оставил малки непокрити образци.
Възстановяването на манастирчето е дело на кмет Иван Бимбов идаренията и доброволния труд на всички сапаревци. Наред с основния ремонт на самата черквица се строи и манастирска сграда със стая за гости, кухня и трапезария, така необходими за гостите на манастира.
За това, че някога на това място е имало голям християнски манастир, разрушен от турците, свидетелствуват и разкритите мащабни основи на същия при изкопните работи на новата сграда. На освещаването на новата сграда на манастирчето на 8 ноември 1997 г. - на Архангеловден, присъствува и патриарх Максим.
По разкази на баба Гюна, починала 1985 г. на 98 години, на черквичката е правен ремонт през 1895 г. Тогава само две от стените и са били стари-амвонната (източната) и ююжната. По-голямата част от стенописите са 14 век , но личат и стари. Дядото на Пене Годев , Тоше Стефанов Кьосев е разказвал, че в това манастирче и в черквата Св. "Никола" в селото са идвали да се пречестяват и българи християниот далечни краища като Кюстендил и др.
Затова , че на това място е имало голям христянски манастир , разрушен от турците , свидетелстват и разкритите по- големи основи при изкопните работи за новата постройка.Тогава бе разкрит и некропола на четири погребения вероятно на починали монаси от манастира. Същите са запазени на мястото си за изледване от археолози.
"За най-старинната черква в тази планинска пазва, "Св. Архангел", казва Спас Вуков, има предание, което бива подкрепено от числото 663 , вероятно датата на строежа. Тази черква е останалата южна стена и половината от олтарния купол, където стоят цифрите, е остатък от разрушен манастир от византийско време" - разказва
обслужващият Георги Игодев. Във връзка с боевете на цар Шишман срещу турските нашественици е и
преданието за скритите в основите на това манастирче записи на пергамент за водените в тази част боеве.По-късно тези записи били пренесени в основите на черквата "Св. Никола" в селото. Това е станало при възтановяването на разрушената от турското нашествие черква.