Туризъм > ЗабележителностиПринтирай

Културен туризъм

Богатата хилядолетна история на Сапарева баня и на поселищния живот на територията на общината благоприятства развитието на културния туризъм. Интерес представляват археологическите находки в местността Кременик, от които може да се добие представа за развитието на цивилизацията през VI хил. пр. Хр.

Археологическите разкопки и подредените в музейна експозиция материали от тях показват приемствеността на поселищния живот през различните епохи от ранния неолит, през бронзовата и желязната епоха - до късното Средновековие. Горещите минерални извори са създали предпоставка за подем на селището през римския период. И днес могат да бъдат видени останките от римските бани и от крепостните стени на римския град. Забележителност в центъра на Сапарева баня е средновековната църква, строена през XIII в. В експозицията на археологическия резерват е показана красива средновековна подова мозайка от раннохристиянска църква.

Интересни за посещения са и запазените възрожденски църкви „Св. Георги" от 1853 г., „Св. Йоан Богослов", манастирчето „Св. Стефан" и действащият женски метох. Етносбирка "Сапарева баня" показва предмети, дрехи, оръдия на труда и други от бита и културата на предците ни. Културен маршрут по проект "Кюстендилски регион - кръстопът на осемхилядолетна история и култура", обхващащ културно-историческите паметници на територията на област Кюстендил, реа лизиран с финансовата подкрепа на Европейската общност и правителството на Република България.

Къщата на д-р Маринов е своеобразен музей на дърворезбата. Тук могат да се видят художествено изработени предмети от ковано желязо, каменни мозайки, оригинални мебели, събирани в продължение на много години, и др.

 


РЕЛИГИОЗЕН И ПОКЛОННИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ


Църквата „Св. Никола"


Намира се в центъра на гр. Сапарева баня в специално оформен парк с алеи и пейки. Църквата е построена през XII-XIII век и е реставрирана през 1937г. по проект на арх. Александър Рашенов. Църквата е кръстокуполна със свободни рамена, с дължина 7,20 м. и ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. От стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. са разкрити западно от „Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Открити са данни, че на олтарния камък са изсечени инициалите на родения в античния град Германея византийски пълководец Велизарий. Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение (декл.писмо № 4782/21.12.1978 г.). Православната църква чества деня на светеца на 6 декември - Никулден.

 

Църквата "Свети Четиридесет мъченици"


Намира се в близост до центъра на град Сапарева баня. Построена е през 1859 г. на мястото на оброчището "Свети Четиридесет мъченици". Църквата е изградена от майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Представлява трикорабна каменна сграда с размери 19 м. х 11 м. с широка и ниска полукръгла апсида. Стенописите са рисувани през 1878-1879 г. Иконостасът е украсен с изящно изработена дърворезба. Част от иконите са изработени от прочутия български иконописец Станислав Доспевски. В църквата се съхранява чудотворната икона на Св. Богородица, копие на икона от Рилския манастир. Чества своя празник на 9 март с тържествена литургия.

 

Сапаревският манастир „Св. Архангел Михаил"


Манастирът е разположен на около 1,5 км. югоизточно от с. Сапарево, в подножието на Рила планина. Построен е през втората половина на XV в., към настоящия момент е запазена южната част от източната стена. Останалата част на манастира е изграден през Възраждането. Един надпис в люнета на източната стена отнася възстановяването на манастира към 1863 г. Размерите и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално е бил храм на манастир, метох или скит. От стенописите на южната стена са запазени част от изображенията. Анализът на изображенията и надписите в наоса разкрива два различни художествени периода на изписване. Стенописите върху източната стена са от края на ХV век. Тези върху южната стена са рисувани по-късно, вероятно в началото на ХVІ век. Чества деня на светеца на 8 ноември - Архангеловден.

 

Ресиловският манастир "Покров на Пресвета Богородица"


Намира се в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5 км югоизточно от с. Ресилово. Възстановен в началото на 20 век. Внушителните постройки на манастира се виждат отдалеч от пътя между курортното градче Сапарева баня и Дупница. Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица" започва през 1932г. В периода 1994-5 г. манастирът е изцяло обновен и разширен. Манастирът е постоянно действаща женска обител, която се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Находките от района на манастира говорят за средище на вярата на това място в различни периоди от време. В манастира има икони на много светци, сред които две чудотворни икони на Божията майка- „Ширшая небес", „Скоропослушница" и „Дванадесетте господски празници". Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на светците: Св. Харалампи, Св. Екатерина, Св. Варвара, Св. Ксения и Св. Пантелеймон, Св. Серафим Саровски. Храмовият празник се отбелязва на 1 октомври. Малко преди входа за манастира отдясно могат се видят аязмото на манастира и параклис "Св. Дух", като мястото предлага идеални условия за пикник, отдих и туризъм.Храмовият празник се отбелязва на 1 октомври.

 

Църква „Успение на Св. Богородица" - с. Сапарево


Българското население в Сапарево през периода 1861 - 1864 г., успоредно с прокопаванто на Сапаревската вада, строи и най-внушителната черква в Дупнишко и Самоковско. Съществува легенда за построяването на църквата как на Алекси Грахльов - беден човек живеещ на близо, небесни ангели на сън му посочили не само мястото за строежа, но и заровеното в полето гърне със златни монети, с което да се строи храма, самата Св. Богородица, пък му помогнала за султанското разрешение. Заболяла най-красивата жена на султана и никакви доктори и знахари неможели да й помогнат, на предсмъртния си одър тя споделила на султана, че често сънувала красива църква, на хълма в непознато село. Тогава султана разрешил строежа на църквата в с. Сапарево, а неговата съпруга мигом оздравяла. Църквата „Успение на Св. Богородица", построена на възвишение, с камбанария и часовник. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майстор-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Църквата чества своя празник на 15 август.

 

Църква „Св. ВМЧК. Георги Победоносец" в кв. Гюргево, гр. Сапарева баня


Строена е през 1840 г. вкопана е в земята на дълбочина 1.1 м, каквито са били повечето църкви по това време на османското владичество. На западния фронтон са изписани годината на завършването -1840 г., името на светеца, на когото е посветена - „Светаго Великомъченика Георгия", както и името на майстора строител - майстор Цветко от Жаблер. Изографисана е от живописеца Милош Яковлев. Църквата е уникална за българските земи по своята вътрешна дървена архитектура. Всички дървени части, колони, капители, надлъжни и напречни греди са изпипани до съвършенство, до най-малкия детайл и представляват ценен образец на възрожденското резбарско изкуство. Всичко това я прави уникална по рода си и я превръща в ценен културен паметник.

 

Манастир „Свети Стефан" в кв. Гюргево, гр. Сапарева баня

 

Разположен е на десния бряг на река Джерман на рида Джуганица (означава място за ловни соколи) в Северозападна Рила, на около 3 км югоизточно от гр.Сапарева баня.
Основан е по време на Втората българска държава. За манастира, се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., наричан „Световица или Стоица." В същия е отбелязано, че "когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом". Следователно съществува отпреди турското поробване".
Функционира и по време на турското робство , когато е опожаряван няколко пъти. Посещаван е от множество чети на хайдути, както и от българския национал-революционер Васил Левски. През този период манастира в манастира достигат до 30 на брой, а обителта е била не само център на хайдутството, но и център на книжовна дейност, ръководена от Рилския манастир. За това дава сведение името на местността Дяк над Обесен камик, където в някогашната черква „Св. Дух" дяци (дякони - черковни служители) преписвали стари черковни книги. В м. „Среброто" е имало отбранителна кула с камбани, която при опастност от нападения е сигнализирала с цел защита на обителта.
Възобновен е през 1924 година от дядо поп Теодоси Младжов, в сведение на ОИМ-Кюстендил. За възобновители се сочат и дупнишкото семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война.
Иконите са поставени по времето на Екзарх Стефан 1927 година.
В близост до Манастира е разположено аязмото, под самата речна тераса с вода, която лекува очебол.