Общината > ИсторияПринтирай

Средновековното селище при Сапарева баня

 

Селището, което съхранило името Германея, се е намирало също на територията на Сапарева баня около старата църква „Св. Никола". През V в. градът пострадал силно от варварските нападения. По време на управлението на император Юстиниан I в началото на VIв. укрепителната система на Германея е подновена и усилена. Построява се и втора, долепена до първата, отбранителна стена.

Интересни сведения за този период на средновековната Германея се съдържат в съчинението на Прокопий Кесарийски „За строежите". Когато император Юстиниан видял, че стените на Германея, както и тези на Сердика и Пауталия, са разрушени, той „ги направил здрави и непревземаеми за неприятелите".

За отбелязване е, че византийският историк споменава възникналия някога като тракийско селище град Германея наравно с такива големи градове като Сердика, Пауталия и др. Прокопий добавя още, че император Юстиниан построил в обсега на Германея един нов кастел и възстановил други шест. Тези кастели са били изградени явно по височините в подножието на Рила и Верила като предохранителни крепости, които трябвало да гарантират сигурната защита на Германея, превърната отново в значим център.

Именно в Германея на територията на днешната Сапарева баня е бил роден тракиецът Велизарий, който едва 23-годишен става командир на погранична крепост, а на 25 години - голям пълководец, и достига най-високия пост във Византийската империя - магистър на войната по времето на император Юстиниан I. При археологически разкопки в Сапарева баня на територията на античната и ранносредновековната Германея са открити части от сгради с правоъгълни помещения и цветна мозайка от раннохристиянска базилика.

Цветущият град бил разорен през VI в. по време на нашествията на славяните и на други народи и племена, които се спускали от север. Стените на средновековната Германея достигали на места дебелина до три и половина метра и били подсигурени с изпълнени с вода изкуствени ровове, но и те не устояли на много-бройните атаки. Градът бил превзет и опожарен.
След VII в. средновековното селище заедно с прилежащия му район попада в пределите на Първото българско царство и често става арена на битките между Византия и България.

Германея се развива като важен стратегически град в западните предели на България, където Велбъжд се издига като духовен център към автокефалната Охридска архиепископия.

Средновековната Германея се споменава и по време на византийското владичество. В грамота на император Василий II се потвърждават правата, дадени на българските епископства от времето на българските царе Петър и Самуил.

Средновековната Германея безспорно е била процъфтяващ в стопанско отношение град, с развито лозарство, земеделие, занаяти и търговия, за което благоприятствала плодородната низина в полите на Рила, както и връзките с важни търговски пътища, от една страна - към Сердика, а от друга - към Егейския бряг. Сред изобилните природни богатства, които споменава Идриси, несъмнено са и топлите минерални води, чиито лечебни качества са били отдавна широко известни.

През 1205 г. при управлението на цар Калоян Германея е включена в пределите на Второто българско царство.
По време на османските завоевания при днешната Сапарева баня се е намирало едно от значимите селища и важна крепост между Кюстендил и Средец, където са станали ожесточени сражения между османските турци и българите.