Култура > Църкви и манастириПринтирай

Средновековната черква Св. Никола, Сапарево

Средновековната черква "Св. Никола" в Сапарево се намера в североизточната част на старите гробища в Сапарево. Драматична е историята на тази черква през годините на османско робство. В нея и в манастирчето "Св. Архангел" са идвали да се черкуват българи от близки села и градове.

В изследвананията на ОИМ-Кюстинди за черквата се казва: "Оцеляля е само абсидата на една по-ранна църква
която, ако се съди по характера на градежа и бледите следи на стенописите и , принадлежи на така наречените
църкви с "анти". След разрушаването на първата църква,оцелялата и абсида е била изпозвана за изграждането на нова църква. Новата сграда,по всичко личи, е била много голяма.
За съжаление тази светиня оцеляла през столетията турско робсво изгоря през 1952г. по причина несъобразителни
богомолци, оставили неугасени свещ. Сега от нея личат само ниско запазени части от източната стена.
Малкото запазени части от сградата и нейният стенопис казват,че гробищната църква в с.Сапарево принадлежи
на прочутите църкви от западна България.

От казанато дотук и от сведенията на специалистите археолози от ОИМ-Кюстендил,следва извод ,че черквата е била разрушена още при пристъпи на османските завоеватели по нашите места през 1371-1372 г. Без съмнение тогава е бил разрушен и манастирът "Св. Архангел" над нея.
През следващия относителен покой от десет години до 1382г. манастирчето не е възтановено,но за сметка на това
черквата е била възстановена в малко по-голям размер.

След покоряването на България борбота на населението от Сапарево е била да се съхрани тази бългаска светиня
в която населението да намира утеха и напомняне за българска държава.
Във връзка с борбата за опазване на черквата от ново разрушаване са и многото предания и легенди , по-голямата
част от които описани в ръкописа на дядо Спас Вуков, че е била заравяна пръст, за да не бъде открита от турците,
а също така и превръщането и в овчарник, за да бъде запазена.
Може би ще сме най-близко до истината, ако отнесем събитието с нейното опушване с борина и превръщането и
временно в овчарник към времето на похода на Мехмед4 срещу Пелопонес през 1666г.,когато са помохамеданчени
чепинските българи и са разрушени 218 черкви и 33 манастира от Асеновград до Костенец.

Тази вълна достига и до Сапарево. Тогава именно джелепкешаните(едри овцевъди) в Сапарево, за да запазят черквата от разрушаване, свалят не свалят украсата и, опушват я с борина и я превръщат временно във овчарник. Джелепкешаните в Сапарево през 1576 г. са над двадесет семейства, сред които и джелепкешанин поп Цветко. Във връзка с укритите записи за водените боеве ще цитирам преданията, които дядо Спас е отбелязал в своя ръкопис.
"През 1930г. казва Спас Вуков,в Сапарево пристигна историкът Лео Чорни от Виена. В мое присъствие и това на Кирил Грахльов потърси някакъв железен прът зад олтарния купол на черквата "Св. Никола". Като го намери, искаше да предприеме разкопки, но кметът Георги Бонджилов не му разреши.

Вероятно сведения за укритите записи за водените боеве тук,които са били скрити в основата на тази черквица ,
професор Лео Чорни е имал от академик Константин Иречек , който още в първите години след освобождението ни е посетил Сапаревобански район. В книгата "Пътувания по България" Константин Иречекказва,че според разказите на местните жители в района уж имало 27 черкви". Без съмнение местните хора са казали на Иречек и преданието
за тези записи за водените тук сражения.
Тази тайна се знаела от трима мъже,които под клетва са я предавали на най-верните си синове от поколение
на поколение.

Предава се,че един от първите свещеници,които се осмелява да възобнови службата, бил поп Пешо от Солун.
Дядо Спас сочи и годината 1676.Това означава,че през дългото османско робство тя не е работила само 10 години.
През османското робство черквата "Св.Никола" в Сапарево е поддържала връзка с Хилендарския манастир,в поменниците на който са отбелязани много градове и села -Дупница, Рила, Сапарево, казва Асен Междидиев в История на Дупница. По стените на тази черква до пожара през 1952г. личаха надписи, издълбани с нож. Сред тях на амвонната стена както споменатият най-старото сведение на учутели и учебно дело в Кюстендилска област, както и други сведения като този:
"Да се знае кога попува поп Атанас у Сапарево у нужни времена,писа Стефан 1806г." и др.

В доклада на НИПК от 1967г. за състоянието на еднокорабните църкви от епохата на турското робство по течението на река Струма, предложени за съхранение по спешност, за "Св.Никола" в Сапарево между другите мерки е взето решение руината да бъде покрита със защитна покривна сграда.