Култура > Църкви и манастириПринтирай

Манастири

Ресиловски манастир „Покров Богородичен"
Със своето живописно местоположение и с оформлението на обновената сграда в стила на традиционната българска манастирска архитектура той представлява особен интерес като християнски паметник на културата и туристически обект. Обителта е един от малкото останали действащи женски манастири в България.

Всяка година в края на лятото - 1 октомври, когато е храмовият празник, тук се събират хиляди гости от района и от цялата страна, както това се е правило от незапомнени времена. Тази местност е била обитавана през късната античност и средновековието. От това време до началото на XX в. останало само едно старо оброчище. През 30-те години монахинята сестра Елена става инициатор за построяването на манастирска постройка. Строителството започва през 1932 г. и завършва през 1940 г. От 1995 до 1998 г. се построява нова сграда за метох на манастира, като в едното крило са килиите на монахините.


Манастир "Свети Стефан"
Разположен е на десния бряг на река Джерман на рида Джоганица в Северозападна Рила, на около 3 км югоизточно от Сапарева баня. Ако идвате по хубавата пътека от Сапарева баня, преди да излезете на продълговатата тераса, на която се намира манастирчето, само на 50-60 метра под него е аязмото. То е извор, върху който има малка постройка и параклис.

Основан е по време на Втората българска държава, а по време на турското робство е опожарен. Възобновен е
през ХХ в. (1924 г.) от дядо поп Тоедоси Младжов в сведение на ОИМ-Кюстендил за възобновители се соча и дупнишко семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война.
Сега е постоянно действащ. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради.По инициатива на поп Димитър Недялков и с активната помощ на дарител и труда на миряните не само от кв.Гюргево бе основно преустроена старата черковна сграда, а от 2000 година се строи и хотелска сграда, която бе завършена през 2003г.Сега манастирчето "Св.Стефан" е постоянно деистващ комплекс от църква,жилищна сграда (хотел) и аязменен параклис "Св.Стилиян Пафлогонски".

До манастира е аязменият параклис "Св. Стилиян Пафлагонийски", а на около километър южно, на десния бряг на
река Джерман, се намира построеният през 1985 г. параклис "Св. св. Петър и Павел". За аязмото под самата тераса на манастира"Св.Стефан" се трърди, че лекува очебол.

"За това манастирче", казва Асен Меджидиев, "се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., наричан
Световица или Стоица. В същия е отбелязано, че "когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир
е служил за черковно-религиозен дом". Следователно съществува отпреди турското поробване".

По предание през робските години манастирчето е стигало до 30 монаси и е било опожарявано три пъти, задето е
подготвяло българите твърдо да се съпротивляват срещу асимилаторските домогвания на поробителя.
През робските години манастирчето е било и център на книжовна дейност, която е ръководена от Рилския манастир.
Като ек от това време е останало името на местност Дяк над Обесен камък, където в някогашната черквица
Свети Дух дяци са преписвали стари черковни книги. Сега към манастирчето водят и пътища откъм североизточната част на Джуганица от кв. Гюргево и Сапарево.

Манастирчето е прекрасно място за излети и почивка сред природата целогодишно огрявано от слънцето местност, правят манастира един от най-привлекателните туристически обекти. Сред овощните дървета под орехово дърво е и гробът на автора на трагедията "Борил" и драмата "Македонски борци" - Йордан Христов Фурнаджийски. Пред скромния му паметник посетителите няма да разберат, че се срещат с името на човека с най-болезнената чуствителност към съдбините на българската държава.

 

 

 

Прикачени файлове

Св. Стефан (317.14 KB)